Изключващи вината обстоятелства при транспортното престъпление 343 б НК - втора частВтора част2. Случайно деяние при транспортното пресъпление 343 б НК. Уредено е в чл. 15 НК: деецът не е бил длъжен или е бил длъжеен, но не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Доколкото то се отнася само до резултатните престъпления при които се изследва въпроса за съставомерния общественоопасен резултат, а 343 б НК е формално и не се изисква причиняване на определен резултат това не е предмет на настоящата статия. 3. Изпълнение на неправомерна служебна заповед при транспортото престъпление 343 б НК. Уредена в чл. 16 НК според тази разпоредба „не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление“. Условие за приложението на чл. 16 НК във връзка с 343 б НК е деянието да е осъществено в изпълнение на служебна заповед. Извършителят следва да подчинен служебно на трето лице. То има право по силата на нормативната уредба да нарежда на дееца да извърши или не определени действия, а деецът е задължен да осъществи това поведение. Служебната заповед следва да е и неправомерна, издадена против установените правила. На трето място тя трябва да е дадена по установения ред, дадена е от лице, което има правомощия да заповядва, спазена е формата на нейното издаване установена в съответната нормативна уредба. Накрая трябва и да не налага очевидно за дееца престъпление. Очевидността на престъпния характер следва да се преценява с оглед индивидуалните качества на дееца и с нормалната практика за осъществяване на заповяданата дейност. Като пример във връзка с 343 б НК могат да се посочи задължението на дееца да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила е обявено за престъпление според НК, но е и малко по – сложен въпроса за субективната страна и дали деецът е можел да предвиди дали употребения алкохол е над позволеното, доверявайки в това отношение на издателя на заповедта. Първа част |