Граждански иск в наказателния процес

Гражданския икс в наказателния процес

 

Съгласно разпоредбите на ЗЗД (от чл. 45 до 54) определящи границите на деликтната/извъндоговорна отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Когато вредоностната дейност представлява престъпление по смисъла на НК, то това винаги е деликт. Поради това си качество на престъплението то става и източник на облигационно правоотношение и пострадалият или неговите наследници или юридически лица имат право процесуално да се легитимират в  съдебната фаза на наказателния процес.

Преди съдебната фаза, в досъдебното производство пострадалите физически лица имат право при изрично направено искане единствено да се информират от хода на производството, да се запознават с материалите и събраните доказателства, да прави искания и бележки и да обжалват актовете  които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство както и да иска и получи защита за своята сигурност. Едва след конституирането им в съдебна фаза като граждански ищци те стават субект на това наказателно производство. Тогава може да е необходимо те самостоятелно да доказват основанието и размера на претенцията си. Получават самостоятелна възможност извън тези на органите на съдебното и досъдебно производство да бранят своите интереси включително и правото за разглеждане на делото в разумен срок. Предимството на предявяване на граждански иск в наказателния процес за пострадалия е, че той не заплаща държавна такса (4% от претенцията си, например ако претендира за вреди от 10000 лева в едно гражданско производство ще дължи такса от 400 лв. ,която трябва да е внесена още преди да бъде разгледан иска) и се ползва от събраните до момента доказателства, както и се спестява време. Доказването на иска не е толкова формално, както би било при едно производство по ГПК и други. Важно е да се отбележи и че давноста съгласно ЗЗД е 5 годишна. В рамките на тези 5 години ако не бъде предявен иск, то това право се преклудира. Като недостатък на този път мога да посоча, че е невъзможно при гражданския иск в наказателния процес да се привлича трета страна, например застраховател както и че при евентуално осъждане и уважаване на иска от наказателния съд, това означава че обезщетението трябва да се плати от осъденият извършител, а не от застрахователя. Това често води до невъзможност ефективно да се събере обезщетението поради простата причина, че осъденият не разполага с необходимите средства.

При пострадали от ПТП поради естеството на регулираните отношения почти винаги извършителят има сключена застраховка гражданска отговорност, а дори да няма съществува гаранционен фонд, който покрива такива незастраховани водачи.