Ibi potest valere populus , ubi leges valent - Народът е силен там, където действат законите.

Обжалване на наказателни постановления на НАП

Прилагам Решението, личните данни са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 177

гр. Добрич, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на

двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния

състав:

Председател: Данчо Й. Д.

при участието на секретаря И. Ст. Георгиева

като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно

дело № 20233230200091 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ш. И. Е., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез

адвокат С. В. В. от Адвокатска колегия - Варна, адрес: ****, срещу

наказателно постановление № 674590-****/08.11.2022 г., издадено от

Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - Варна, с което на Ш. И. Е.,

ЕГН ********** и ЕИК по Булстат 179828356, с адрес: ****, за нарушение по

чл. 86, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от

ЗДДС е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3759,68

лева (три хиляди седемстотин петдесет и девет лева и шестдесет и осем

стотинки), на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като

незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си

поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата

за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и

законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и

становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен

срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът

подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,

какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати

съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на

административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените

срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно представената по

делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на

НАП в присъствие на един свидетел и съдържа необходимите реквизити по

чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана № Р-03000822002338-999-001/27.07.2022 г.

(л. 52 от делото), Ш. И. Е. е бил поканен в 7-дневен срок от получаване на

поканата да се яви в ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе, сектор „Ревизии“,

адрес: *****, стая ***, при И. И. И. – инспектор по приходите, от 09:00 до

12:30 ч. и от 13:00 до 17:30 часа, за съставяне и връчване на АУАН на

основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 86, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл.

102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Поради неявяването на

нарушителя или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово

отсъствие на 08.09.2022 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

На 12.10.2022г. АУАН е бил връчен на Д.Д.К. – пълномощник на Ш. И. Е.,

документирано с подписа й (пълномощно – л. 35 от делото). При връчването

на акта пълномощникът не се е възползвал от правото си на обяснения и

възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено

възражение по акта.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един

свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е

необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в

него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост

или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от

категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от

страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази

хипотеза. Нещо повече – в конкретния казус АУАН би могъл да бъде

съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която норма когато

нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може

да се състави и в отсъствие на свидетели.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34,

ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това административнонаказващ орган,

съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на

Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57

от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в

издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за

пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са

посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на

обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени, поради което

съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговаряли

на изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от

ЗАНН. Посочена е и съответната законна разпоредба, за която се твърди, че е

нарушена - чл. 86, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 67,

ал. 2 от ЗДДС, като разминаване на фактическо и правно положение не

съществува. Правилно и законосъобразно нарушението е подведено под

санкционната разпоредба на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС. Безспорно, нормата на

чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е препращаща, като същата изрично препраща към

алинея 1 на същия член. Обстоятелството, че в НП липсва изписано изрично

препращане към алинея 1 обаче не е съществено процесуално нарушение, тъй

като не е ограничило правото на наказаното лице да разбере за какво

нарушение е наказано, както и въз основа на коя санкционна норма му е

наложено съответното наказание.

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно

постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален

закон съдът установи следното:

Ш. И. Е., ЕГН ********** и ЕИК по Булстат 179828356 е регистриран

по ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 080422202003966/15.04.2022 г.,

считано от 15.04.2022 г., на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС във връзка с

подадено от лицето заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №

0102375/04.04.2022 г.

На задълженото лице била извършена проверка във връзка с

регистрацията му по ЗДДС, приключила с Акт за регистрация по ЗДДС №

080422202003966/15.04.2022 г. При извършената проверка въз основа на

представените документи и данните в ИС на НАП се установило, че за период

от 12 последователни месеца, задълженото лице има реализиран облагаем

оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в размер на 63 486,00 лева, достигнат към

30.09.2021 г. При проверката се констатирало, че задълженото лице е

достигнало и превишило прага от 50 000 лева за задължителна регистрация,

предвид разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС през м.09.2021 г., когато е

достигнало облагаем оборот по см. на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на

63 486,00 лева за периода 01.10.2020 г. - 30.09.2021 г. В тази връзка, съгласно

разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДДС, Ш. И. Е. е следвало да подаде

заявление за задължителна регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в

срок до 07.10.2021 г.

Във връзка с така установеното, И. И. И. – инспектор по приходите в

Национална агенция за приходите при ТД на НАП – Варна, офис Русе,

съставила на Ш. И. Е. АУАН № F674841/08.09.2022 г. за подаденото

заявление за регистрация по ЗДДС след установения срок.

При така установената фактическа обстановка, наказващият орган е

приел от правна страна, че Ш. И. Е. е осъществил състава на нарушение по

чл. 86, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от

ЗДДС, като на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, с обжалваното НП му

наложил административно наказание глоба в размер на 3759,68 лева (три

хиляди седемстотин петдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки).

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно

установена въз основа на показанията на свидетеля И. И. И.. Конкретните

обстоятелства по нарушението са установени от свидетеля И. И., която

пресъздава свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката

и чийто показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като

липсва индиция за нейната заинтересованост. Няма основание да не се дава

вяра на свидетеля И. И., нито да се счита, че нейните показания не са

достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, още повече че

същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства:

ревизионен доклад № Р-03000822002338-092-001/26.07.2022 г., ревизионен

акт № Р-03000822002338-091-001/29.08.2022 г. и обща справка за задължено

лице.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите В.И.М., Т. Д.а Д.а и

Д.Д.К., дотоколова, доколкото същите пресъздават отношенията, развили се

между жалбоподателя по настоящото дело и неговия предишен счетоводител,

както и отношенията между жалбоподателя и неговите контрагенти.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва,

съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП

нарушение по чл. 86, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл.

67, ал. 2 от ЗДДС за доказано.

П о отношение приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в актуалната към

датата на произнасяне на административнонаказващия орган редакция,

настоящият състав съобрази следното за конкретния случай:

В случая няма спор, че е установено извършеното от жалбоподателя

нарушение на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. Няма спор и, че жалбоподателят сам е

подал заявление да се регистрира по ЗДДС и след като е бил регистриран е

внесъл дължимото ДДС. Безспорно е установено по делото, че Ш. Е. е

ползвал услугите на счетоводителка от град Добрич, която според

твърденията му и показанията на свидетелите В.И.М., Т. Д.а Д.а и Д.Д.К.,

дадени в съдебно заседание, е извършвала счетоводни услуги, за които е

получавала заплащане. И именно това лице, не е позволило на жалбоподателя

да се регистрира по ЗДДС.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълкувателно

дело № 1/2005 г. на Наказателната колегия на ВКС, преценката на

административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 от

ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ето

защо, когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 ЗАНН са били

налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на

НП поради противоречие със закона. В случая основанията да се квалифицира

деянието на жалбоподателя като маловажен случай са следните: причините

довели до извършване на деянието, а именно незнанието на лицето (което

естествено не го оправдава), ниското му образование, доверието и

разчитането на по-образован от него човек (според Ш. Е. - бившият му

счетоводител), поведението на нарушителя – след като е разбрал за пропуска

да се регистрира по ЗДДС, веднага го е сторил и не на последно място, един

път вече ДДС в същия размер като наложената глоба е заплатен (т.е. бюджета

не е ощетен). Поради което и настоящият съдебен състав намира, че дееца не

разкрива висока степен на обществена опасност.

Вярно е, че обществените отношения, които регулира З ДДС са от

особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на

административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки

отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на

конкретния нарушител.

С оглед изложеното, настоящият състав, като отчита, че по преписката

не са представени доказателства, от които да се направи извод,

че жалбоподателят не зачита правилата на ЗДДС, както и че в случая целите

на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН биха могли да

се постигнат в необходимата степен и чрез постановяването на

предупреждение, каквато е единствената възможност по чл. 28, ал. 1 от

ЗАНН, нарушението е с ниска степен на обществена опасност, а и

законодателят е предвидил и вторичен механизъм за контролиране на тази

дейност, който отново обезпечава целите на закона, намира, че извършеното

от жалбоподателя нарушение отговаря на критериите, разписани в § 1, т. 4 от

ДР на ЗАНН, обуславящи възприемането му като „маловажен случай“, поради

което наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед на това, както и с оглед на факта, че нарушението е извършено

за първи път, настоящият съдебен състав счита, че е налице маловажен случай

по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и неправилно

административнонаказващият орган е пристъпил направо към наказване на

нарушителя, вместо да го предупреди писмено, че при извършване на друго

административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен

случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това

друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Ето защо, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 63,

ал. 2, т. 2 от ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди

нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от

същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от

влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде

наложено административно наказание. В тази насока е и константната

съдебна практика (Виж Решение № 48 от 10.02.2023 г. на АдмС - Добрич по

к.а.н.д. № 670/2022 г.).

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени

разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи адвокатско

възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред,

съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на

Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на

Гражданска и Търговска колегия.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния

представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от

ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от

09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,

следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер

на 500 (петстотин) лв.

Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да

бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от

ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 674590-****/08.11.2022 г.,

издадено от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - Варна, с което

на Ш. И. Е., ЕГН ********** и ЕИК по Булстат 179828356, с адрес: ****, за

нарушение по чл. 86, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл.

67, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на

3759,68 лева (три хиляди седемстотин петдесет и девет лева и шестдесет и

осем стотинки), на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Ш. И. Е., ЕГН ********** и ЕИК по Булстат

179828356, с адрес: ****, че при извършване на друго административно

нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен

срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде

наложено административно наказание.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

ОСЪЖДА ТД на НАП - Варна да заплати на Ш. И. Е., ЕГН **********,

с адрес: ****, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за

адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава

дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен

съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

виж всички

2024, Всички права запазени.

Нищо от материалите на този сайт не цели да прави сравнение между качеството на работа на настоящата кантора и други адвокати, както и не се обещават конкретни резултати. Този сайт не служи за реклама или за предлагане на услуги за клиенти, а има информационен характер и отговаря на изискванията на закона и етичниия кодекс на адвоката.