Избрана съдебна практика 343б НК, част втора.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 21.09.2010Г. ПОСТАНОВЕНА ПО ВНАХ № 384/2010Г. ПО ОПИСА НА Пазарджишки окръжен съд.


Й.Т. е на 72 години.Към инкриминираната дата е управлявал без СУМПС мотопед „Хонда такт 50”.В талона на мотопеда не е посочено каква скорост може да развие същия .Мотопеда е придобит ,а и произведен през 1996г.Обвиняемия е инвалид като има вибрационна болест ІІ-ра ст.неврит на слуховите нерви средна към тежка степен.На 16.06.2010г. е постъпил на лечение в болница и от епикризата е видно ,че страда от захарен диабет тип 2,артериална хипертония.
Съпругата на Т. е също на 72 години и боледува от ХБС, стенокардия, други видове хипотиреоидизъм, коксартроза в дясно и не може да се движи сама като ползва помощни средства.За установяване на горното се представи у-ния от личния лекар на пациента.
Тези доказателства не са представени пред решаващия съд ,а пред въззивната инстанция.Те подкрепят изложеното от обвиняемият в съдебно заседание,че е управлявал мотопед от с.Варвара до гр.Септември ,за да закупи лекарства за съпругата си.
Всичко това взето в съвкупност мотивира съда да приеме ,че е налице разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.Деянието на Т. формално осъществява признаците на състава на чл.343б ал.2 от НК е толкова малозначително,че неговата обществена опасност е явно незначителна.
На първо място не се касае за МПС което да е с висока мощност,а за мотопед който е на границата между МПС за което се изисква СУМПС и такова за което не се изисква.От друга страна дееца е на преклонна възраст в тежко здравословно състояние както той така и съпругата му.Не е констатирано да е допуснал нарушение на правилата за движение,да е бил опасност за движението.Мотива му е бил да закупи лекарства за жена си.Да,както правилно е отразил решаващия съд ,този мотив не оправдава Т.,но преценен в съвкупност със всички останали обстоятелства може да доведе до единствения извод,че макар и формално да е осъществен състава на престъплението по чл.343Б ал.2 от НК то обществената опасност както на деянието така и на дееца са явно незначителни.
Ако решаващият съд бе разполагал със доказателствата представени пред настоящия състав би достигнал до същите правни изводи.Не на последно място следва да се отрази и ,че обвинението не е установило вида на МПС и неговата мощност и скоростта която може да развие което е елемент от състава на престъплението.
По изложените мотиви въззивната инстанция на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК и чл.9 ал.2 от НК отмени решението и оправда обвиняемия по вмененото му престъпление.

Р Е Ш Е Н И Е


№ 218

София, 13 май 2009 година



В ИМЕТО НА НАРОДА


Тези изводи са незаконосъобразни, като се изхожда от установените фактически обстоятелства по делото. От една страна в нарушение на процедурата по изземване и съхранение на пробите кръв, не е отразено количеството на взетата кръв, наличие на контролна проба, кога е извършено освидетелствуването – преди или след това – чл. 11, липсват причините за закъснението от 10 минути за вземането на кръвта, спазени ли са изискванията на чл. 12 от Наредбата, за предхождащата дезинфекция. Тези допуснати нарушения неправилно се вменяват във вина на подсъдимия, като се прави извод, че той не може да се облагоприятства от собственото си виновно поведение. За допуснатите нарушения не може да се търси вина в последния, тъй като те са от компетенциите на освидетелствуващия лекар. Той следва да знае и да изпълни точно разпоредбите на Наредба № 30/2001 г.

От друга страна е видно - протокол за химическа експертиза № 693/05.08.2008 г., че в изпратената проба кръв на Д. Й. М. не е доказано наличие на етилов алкохол, а по делото има приета и съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице е категорично в заключението си, че установената с техническото средство концентрация от 1.76 промила, за краткия период – до вземането на кръвната проба, дори да са приложени цялата гама от способи усилващи елиминацията на алкохола, не е възможно концентрацията му в кръвта да спадне до нула.

Освен това е незаконосъобразен и извода на съда, че в случая следва да се счита резултатът установен със техническото средство, тъй като М. не го бил оспорил. Това би било вярно, ако той е отказал талон за кръвна проба, не се явил в указаното лечебно заведение или е отказал да даде кръв – чл. 6 от посочената наредба. Напротив, извършил е тези действия и с цялостното си поведение е показал, че не е бил съгласен с показанията на уреда. При това положение – употребата на алкохол и неговата концентрация се установяват чрез лабораторно изследване – чл. 2 от наредбата.

Следователно, незаконосъобразни са изводите на съдилищата, че съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 е доказан и деецът следва да носи наказателна отговорност по предвидените за този престъпен състав признаци от обективна и субективна страна. Като елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно определена величина в границите на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 0.5 пром., очертаваща наказателната му отговорност. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин по предвидения от закона ред, което не е направено от съответните органи. От една страна редът за установяване на инкриминираната стойност е нарушен изцяло, а от друга са налице убедителни доказателства доказващи липсата на алкохол в кръвта му.

С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че неправилно деецът е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Не е установено по несъмнен начин с предвидените от закона средства съдържанието на алкохол в кръвта му, което само може да обоснове от обективна страна наличието на елементите, на посоченото престъпление.