Избрана съдебна практика 343б НК, част първа.

Избрана съдебна практика/със съкращения/

Управление на моторно превозно средсво след употреба на алкохол или наркотични вещества

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХ ДЕЛО № 1859 ПО ОПИСА ЗА 2013 ГОДИНА НА ПЕРНИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД
По отношение доводите на защитата във връзка със годността на техническото средство, използвано за отчитане на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия/ така казва наказателния закон/,а разпоредбата на чл.174 ал.1 от Закона за движението по пътищата дефинира по-точно- техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, съдът ги намира за неоснователни.
От събраните данни във връзка с проблема за годността на техническото средство, с което е измерена и фиксирана релевантната стойност за деянието по чл.343 б ал.1 от НК ,а именно: данните от протокола ,издаден от оторизирана лаборатория във връзка с техническото средство Алкотест 7410,под №0054, Удостоверението за одобрен тип от Националния център по метрология, срока за валидност на одобряване на типа -до 25.02.2005г, включването му в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване /писмо на Гл.секретар на *я институт по Метрология /л.33/,анализа на разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията следва, че процесното техническо средство е годно такова, тъй като ,независимо че срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Според двете относими дефиниции, регламентирани в параграф 1 т. 27 и т.29 от ДР на Закона за измерванията, средство за измерване е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства.
Не се спори, според съдебния състав, че процесното техническо средство попада в приложното поле на чл.5 от Закона за измерванията- т.е. за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на измерванията свързани със обществената безопасност, защитата на околната среда ,държавните и общински вземания и плащания, се извършва метрологичен контрол.

В Глава четвърта от Закона за измерванията, е създаден чл.23 ал.1 от с.з. според който текст, на контрол по реда на тази глава подлежат средства за измерване, които се използват в случаите по чл.5 и са определени в Наредбата по чл.28-а това е наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол- обн.ДВ бр.98/2003г с изм. и доп.
Според нормата на чл.26 ал.1 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка.
Следователно ,същностният проблем преценяван и според доводите на защитата е, не че конкретно техническо средство не е преминало последваща проверка, а че не е годно като “тип средство за измерване”.
А според параграф 1 т.29 от ДР на Закона за измерванията,”Тип на средства за измерване” е съвкупност от средства за измерване с еднакво предназначение, основани на един и същи принцип, имащи еднаква конструкция е изработени от един и същи производител по една и съща техническа документация и технология.
И независимо че процесното техническо средство не е включено в параграф 5 а /ДВ бр.80/2006г/ на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията е недвусмислена- когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Във връзка с изхода на делото, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Второ РУ Полиция при ОД на МВР Перник сумата от 62лв.,представляваща разноски за вещо лице в рамките на досъдебното наказателно производство.
И тъй като от протокола по назначената физикохимична експертиза следва, че предметът на престъплението по чл.354 а ал.5 от НК е изразходван при извършване на химическите анализи, съдът не прилага чл.354 а ал.6 от НК.

МОТИВИ към присъда № 13, постановена на 05.03.2014г. по НОХД №793/2013г. по описа на Търговищкия районен съд.
В обясненията си дадени в хода на съдебното следствие подсъдимият не отрече, че е употребил алкохол преди да предприеме управление на автомобила, но заяви, че изпил само бира или бира и половина. Посочи, че от 5- 6 години употребявал медикаментите „Пресинекс” и „Мирам” /аналог на „Вазопресин”/ с прекъсвания. На 18.11.2013г. сутринта, на обяд и вечерта употребил по две таблетки от по 0,2мг „Мирам”, като вечерта ползвал и „Пресинкс”. Подсъдимият изрази съмнения, че посочените медикаменти са оказали влияние върху резултата, отчетен от техническото средство. В тази връзка съдът назначи комплексна съдебно- медицинска и химическа експертиза, която след запознаване с материалите по делото, включително обясненията на подсъдимия, да даде заключение - биха ли повлияли и по какъв начин употребените от подсъдимия медикаменти /според обясненията му в с.з./ при употребени същата вечер бира и половина или две „Загорка” по 330гр. и едно кафе /съгласно показанията на св.Р./ и при отчитане на предходната употреба на медикаментите със съответните прекъсвания. Експертизата бе изготвената от двама съдебни лекари и инженер – химик от Клиниката по съдебна медицина към МБАЛ „Св.Марина” - Варна. Експертите обосновано, компетентно и изчерпателно отговориха на поставените въпроси, поради което съдът изцяло възприе заключението им. Вещите лица категорично отговориха, че: „Медикаментите, които е употребявал А. – Мирам и Пресинекс са лекарствени препарати, които подобно на естествените хормони, отделяни от задния дял на хипофизната жлеза, регулират баланса на течностите в организма и отделянето на урина. Приемът на тези медикаменти по никакъв начин не може да се отрази при отчитане концентрацията на алкохолни пари с техническите средства”. На база специалните си познания вещите лица са установили значително несъответствие между твърденията на подсъдимия за количеството употребен алкохол в периода 23- 01ч. на 18/19.11.2013г. и алкохолната концентрация, установена с техническото средство в 01.46ч. на 19.11.2013г. Експертите са категорични, че „За достигане на упоменатата стойност /2,28 на хиляда/ трябва да е приет концентрат или значително по-голямо количество от посоченото количество бира. Концентрация от 2,28 %о в кръвта, следва да е налице при употреба на 124гр. 96 градусов спирт или около 370 мл. алкохолна напитка от 40 градуса. ”
Предвид този обоснован извод, съдът не кредитира като достоверни обясненията на подсъдимия относно количеството на употребения от него алкохол /а и тези обяснения освен доказателствено средство са и средство за защита в процеса/. Изводът за недостоверност на твърденията на подс.А. се обосновава и от тяхната непоследователност и променливост във времето. Пред съда подсъдимият заяви, че 18/19.11.2013г. изпил само бира –бира и половина, като бил употребил и посочените по-горе медикаменти „Пресинекс” и „Мирам”. При извършване на проверката от полицейските служители, подсъдимият е посочил /св.И. –л.16 от ДП/, че е пил бира и ракия. Пред медицинското лице, което го е освидетелствало в СО при МБАЛ- Търговище /видно от протокола за медицинско изследване –л.14 от ДП/ подсъдимият е отрекъл употребата на алкохол, но е посочил, че в последните 24 часа е употребил антидепресанти и противовъзпалителни средства /което в хода на съдебното следствие същият не заяви/.
Изводът, че подсъдимият е употребил по-голямо количество алкохол от твърдяното от него, не се опровергава от показанията на свидетелите Р. и С.. Същите сочат, че докато бил в заведението, в периода 23- 01ч. подсъдимият си поръчал две бири „Загорка” от по 330 гр., като не изпил втората изцяло, после си поръчал кафе. Тези свидетели обаче не разлагат с впечатления за това – какво е било поведението на подсъдимия преди да посети въпросното заведение. От друга страна от показанията на свидетелите П. /л.22/ и И. /л.16 от ДП/ се установи, че при срещата им с подсъдимия същият лъхал на алкохол.
В заключението си вещите лица, изготвили назначената по делото експертиза са посочили, че теоретично при отчетената от „Алкотест Дрегера” алкохолна концентрация от 2,28 на хиляда е допустима грешка в измерването от 1,7 %. Посочили са също, че наличието на остатъчен алкохол в слюнката или лигавицата на устната кухина може да доведе до повишаване на концентрацията с около 0,15 %о. Доколкото обаче е установено, че към момента на тестването на подс.А. техническото средство е било изправно и годно за съответните измервания и пробата е извършена съобразно инструкциите за експлоатация и не са налице доказателства, които да сочат противното, то съдът приема за доказана именно алкохолната концентрация от 2,28 на хиляда, отчетена от „Алкотест Дрегер” 7510 с № 0044. Този извод следва и от задължителното предписание на закона /чл.6 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС/ за възприемане на показанията на техническото средство в случаите, в които е налице отказ на водача на МПС да получи талон за медицинско изследване; при неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване. В този смисъл и решение № 428/11.11.2013г. по н.д. № 1435/2013г. ІІІ н.о. ВКС, в което е посочено, че: „Граматическото и логическото тълкуване на текста /чл.6 от наредбата/ води до извода, че при лимитативно изброените хипотези, употребата на алкохол от водача се установява само и единствено въз основа на показанията на техническото средство. Използването в текста на пълен чл. в израза „…показанията на техническото средство” означава, че законът има предвид само установените стойности с конкретно използваното техническо средство при конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване с допустимо техническо отклонение”.
При несъгласие с отчетения от „Алкотест Дрегера” резултат /отразен и в АУАН, който подсъдимият е подписал без възражения/, същият е имал възможността да даде кръвна проба за анализ, посредством който да опровергае показанията на техническото средство. Подсъдимият обаче сам се е отказал от тази възможност.При това положение, употребата на алкохол е установена по надлежен ред, посредством показанията на техническото средство, съобразно чл.6 от Наредба №30/27.06.2011г. /В този см. и реш.№ 540/04.01.2010г. по н.д.№ 530/09г. І н.о. ВКС/ Предвид горното, съдът намери за доказано от обективна страна повдигнатото на подс.А. обвинение. Намери за доказано, че на 19.11.2013г. в гр.Търговище същият е управлявал моторно превозно средство л.а. „Мерцедес Е 220” с рег.№ В …. НА с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,28 на хиляда, установено по надлежния ред. От субективна страна деянието е извършено умишлено.